Беше по прегръдките и целувките – аз не бях!
Той можеше да ме мачка и мляска по цял ден, а аз го биех, заради това!
Любимата му игра – “издебни дребния, когато не внимава и му намачкай плюша, ако ще къщата да падне”! …доста мебели изпотроши преследвайки ме
Всяка вечер ми свиреше на китара. Можеше да свири цяла нощ! Вътре в кухината й сякаш беше скрита душата му и той не спираше да свири с часове, за да я чува и усеща негова…
Влизаше в себе си и спокойствието и красотата там го опияняваха…
Водеше ме на балет, театър, опера…
Четяхме много! Ня’кви авангардни автори, които издирвам до ден днешен – явно, световно неизвестни!
Наизустявахме басни, монолози, песни – подготвяхме материали за ВИТИЗ – той на 18, аз на 10! (Приеха ни
)
Възпита ме!
Научи ме да импровизирам!
Научи ме да мисля и да чувам музиката в света!
Когато ме наказваха за някоя беля, той ме скриваше в неговата стая. Не говорехме – той свиреше, а аз слушах силата на въображението!
Можеше да се разплаче, ако плачех… Можеше да умре от глад за да ме нахрани…
Аз бях първото му дете, защото той беше баща преди да порастне…
Сега, винаги е тук, макар да не се чуваме често!
Ако го потърся, идва със скороста на светлината!
Ако си хапва шоколад ми се обажда ![]()
Ако сме заедно, сякаш никога не сме се разделяли…
Не на насилието!!!
От дискусии по темата:
“…и хайде да си говорим честно: за да подариш, какъвто и да е подарък на теле, трябва да го измамиш Доброволно не става
Познавам една двойка близначка-теле от 30-тина години! Тия двамата винаги са нахилени и се наслаждават здраво на живота! Обаче няколко пъти съм ги засичала (съседи сме) тя весело подскача напред, а той след нея, като наакано дете …и полюбопитствах веднъж, какво му е, а близначката лъчезарно ми обясни, че изчаква да й е задължен за нещо и БАМ! – веднага го води да му купи нови дрехи
Или милото ми, сладко братче! Има едни пуловери от преди 20 години (не преувеличавам!!!) Седят, като ризници, защото преждата е загубила еластичност и се е степала! Той сегиз-тогиз се пробва да ги носи, като не го хване жена му и тя накрая ги подреди в едно пликче да ги хвърля… потекоха му сълзи от очите, като видя!!!
Та, като говорим за телета все се сещам за лова на крокодилите – много варварска работа
На времето хората нямали как да убият крокодил. Бъз и силен, а и кожата му много дебела отгоре за техните оръжия! Обаче им направило впечатление, че крокодилите са с точно установен район на ловуване и както във водата, така и на сушата минават през точно определени места и никога не променят маршрута си! За това ловците нареждали ножове с остриетата нагоре по пътеката на крокодила, здраво вкопани в земята… и той минавал през тях независимо, че съзнавал, че това ще го убие! Това си била неговата пътека! …е, това са и телетата! Те си обичат старите, изпитани пътища и методи (дрехи и вещи), дори това да ги убива” by Ushco