Мъжете са от Марс, жените от Венера

Заплеска:
имам си бебета цихлидки някакви, обаче мисля че май таткото ги похапва
снощи бяха повече ми се струва, възможно ли е да закусват нощем родителите с тях?
Боби:
Всичко е възможно, зависи какви са рибките.
Заплеска:
Снежко/таткото/ е cichlasoma spilurum, а Снежка/мамата/ – archocentrus nigrofasciatum
Боби:
Хибридчета значи. По-добре е за всички да си заминат тихо и кротко и да не напуснат аквариума ти никога.
Заплеска:
ами нямаше същия мъжки но пък нали бебетата няма да имат поколение ако преместя Снежко дали ще оцелеят или и Снежка ги яде?
Камос:
Заплеске
Задай си въпроса какво искаш да постигнеш в акваристиката. Този кич с хибридите не знам защо ти харесва. Боби е прав, че за всички е по-добре тези хибриди да не напускат никога аквариума ти.
Подбери си правилно рибките, в този форум има доста хора, които могат да ти помогнат. Пресъздай кътче от природата, отдай му от времето си и то ще те радва.
И моля стига с това снежко и снежинка. Все едно 5 годишната ми дъщеря ми говори за акваристика.
Заплеска:
вероятно с нея ще се разберем по добре, както и да е никои не се е родил научен…
Камос:
Не искам да обиждам никого.  :giverose:
Ама тези хибриди ги махни овреме.
Заплеска:
и кфо предлагаш? … да ги изсипя в тоалетната, щото теб не те кефят?
Кратун:
Предлагат ти да не ги размножаваш. Да си останат само в твоят аквариум.
Боби:
Цитат от: zapleska на неделя, 25 януари 2009 г., 23:40 ч.

и кфо предлагаш? … да ги изсипя в тоалетната..?

Да, това е едно от най-добрите решения, когато са замесени хибриди. А причината не е, че някой не им се кефи, а че самото им съществуване води след себе си редица последствия, които все още не можеш да осъзнаеш.

Цитат от: Kratun на понеделник, 26 януари 2009 г., 01:30 ч.

Предлагат ти да не ги размножаваш. Да си останат само в твоят аквариум.

Това е компромис, но в общия случай е приемливо разрешение на такива ситуации. Лошото е, че никой не може да гарантира 100%, че тези хибриди няма да излязат някой ден от този аквариум, да бъдат подарени/продадени на човек, който дори не знае, че си взима несъществуващи в природата мутанти… Натам няма какво да обяснявам повече.

Важно правило сред хората, които сериозно се занимават с цихлиди, е да се избягват всякакви условия, които могат да доведат до кръстосване – отглеждане на близкородствени и лесно кръстосващи се видове в един аквариум, неподходящ брой и съотношение мъжки и женски рибки и други. Ти не си го спазила.
Заплеска:
не бих ги продала… ако това е проблема, колкото и да ми се искаше да са от един и същ вид, не можах да намеря, но пък те са щастливи заедно, това не е ли по-важно?
Ицо:
Намаляват от щастие!  :crazy:
Атсеков:
Проблемът е, че един ден може и да ти омръзнат и да ги подариш на някого и оттам вече нищо не се знае. И след време някой енусиаст да си купи сладки малки рибки, с убеждението че са от даден вид и после да се чуди защо никога не стават толкова красиви като на картинките. И не се заблуждавай, че са щастливи – точно толкова щастливи са колкото „щастливи“ са двойки от типа на „затворник-затворник“ във всеки един затвор или „овчар – овца“ в някоя затънтена планина, т.е. ощастливяват се според избора който имат, или по-скоро нямат.
Заплеска:
Всъщност рибоците се оказаха един и същи вид, така че не са мелези просто в магазина са ми продали мъжкия под друго име
/като блондинка не съм длъжна да си знам дори моето име камо ли на рибката../
и бебоците не са хибриди , и съответно племенницата ми получава двоика бели рибета като пораснат по избор от аквариума
аиде сега ми турнете катинарчето на темата  моля

Провокирано

Копнеж по нещо непознато
…или познато?!
Копнеж по нещо ново,
без връзка с нищо старо…
Събуждаш се и искаш да е там,
а дори не знаеш как изглежда
Оставаш да живееш в бозава надежда…
Присмиваш се на чуствата си, бягаш…
но после скришом проверяваш… )
Забавно е да си човек, но глупав
да не вдяваш, да не връзваш )
Да хапнеш хлебец, вино да отпиеш
и в сладка дрямка да се скриеш
Какво спечелил е Кихота?
За мечтите дал си е живота…
Не разбран и не обичан коня си е яздил,
но е бил другар на всеки вятър!
и приключенията са му братя
а надеждата – копие в ръката!
Ще си простя копнежа,
само в този частен случай )
Живота е да се живее,
с радост слънцева в душата!
Да паднеш, но да станеш
Да се тресеш от страх,
но да си преместил камък!
Копнежа е в основата на всичко,
докато си жив,
ще продължаваш да летиш…

260-та търси блога

- Ха! Какво е това?! Ти се праавииш на Иво Сиромахов!!! – каза Мечо
Затворих бързо прозореца на броузъра
- Дай, дай да видя – затръшка се Мечо
- Не се правя на Сиромахов!
- Що бе? Аз съм му фен – сподели Мечо
- И аз, ама той винаги взима нещото и му се присмива, от всички страни…
- Кой? – попита Сладкия – Кой на кой се правел?!
Мечо вече пишеше в гугъл ushkos blog…. Зареди се симпатичен алкохолик, легнал харабийски на мотора си
- Их, не е това – съжали Мечо
- За какво пишеш? – попита Силния
- За взаймопомощ – отговори Сладкия – Нали, бе?
- Каквото си искам си пиша, хихихи
Мечо продължи да се бори с гугъл.
Съжалих го! Казах му, че се пише с ц! Той написа uschos blog…
- Ще кажеш ли, за какво пишеш? – попита пак Силния
- Не
- Еми, начи ветър – заключи Силния
Не издържах и излезнах за цигара… Върнах се
Влезе шефа „- Барабана се върти, не се върти, върти, не се върти – абе, я зарежи …“
- На 49 години ли си? – Мечо беше намерил нещо…
- Да, ама от Пловдив ли съм?
- Не, тая от Пловдив е на 56 – явно Мечо не ми даваше толкова – Тази е от Бургас!
- Ха, имам рода в Бургас!
- Ей, значи си на прав път – каза Сладкия
- Момчета не търсете, още не съм писала за вас….
Въпроса явно е принципен ) Подозирам, че очакват снимки да има там, а не гимнастика, ама си трая )
Влезна Красивата:
- Всичко ви се чува момчетаааа!
- А ти имаш ли блог? – Мечо не преставаше
Красивата се загледа в него неразбиращо! Той набързо обясни, че имам блог и не го давам, а може и да съм писала за тях!
Аз отдавна съм им дигнала мерника, ама трябва сериал да е, щото всеки ден е малък празник с тия )
Всяка серия ще свършва с „Гледайте и следващия път, когато шефа ще влезне и ще каже – Барабана все пак се върти!“

* * *

Дистанционното на климатика

Докато Сладкия си пееше „Стари мой приятелю, яж маслините“, а от другата стая се чу лъвската прозявка на Дивия, Мечо изведнъж скокна и каза, че климатика, който е над него му изпепелявал мозъка и се оказа, че някой ни e откраднал дистанционото за климатика!!!
Първо Силния написа заплашително съобщение до всички, които евентуално бяха откраднали дистанционното, после беше излъчен наказателен отряд от Мечо и Силния, който обходи съседните стаи да издири или да извоюва ново!
Върнаха се с улов!
Чисто ново дистанционно, с чисто нови батерии!!!
- Дайте пергел или чекийка – тайнствено помоли Силния
- Ще го заковете ли някъде? – смаях се аз!
- Ще му надерем надпис! – каза Силния и се хвана на работа!
- Какво ще пише? – попита Мечо
- 260 – каза Силния
- Аз ще напиша и с цифри и словом – каза Мечо
- Аз ще напиша и УВО – каза Силния – после ще намажем и с кир от пръстите, за да се вижда по-добре!!!
Докато пишех ги чух, че ме споменаха нещо и се изплаших да не татуират и моето дупе с 260 и УВО, но разговора се прехвърли върху дискриминацията на стаята ни, която е единствената без изтривалка!!!
Скоро и Дяволчето се включи в дискусията за изтривалките като вся смут, че има два вида – на тухлички и на диагоналчета!
Естествено на нея и бяха сложили на тухлички, а тя още по-естетвено искаше на диагоналчета..
.. а ние нямахме никаква… (

* * *

Тежка сутрин!

Мечо счупи телефона на Ана
Розов сладък телефон! Точно, като за жена му… и хоп – дисплея се счупи…
Всички се изредиха да му обеснят, как няма да му дават нещата си да си играе с тях (
Сладкия даде няколко съвета, как да залепи тиксо или да изрежат пласмаска…
Сетиха се, че Бащата внася телефони по второ направление и го нападнаха… Скоро намериха сервиз и Мечо още го няма… (
Обясних на дълго и широко, че на „бебето“ не му трябва телефона, а и в къщи имам чисто нов Айфон, но … Мечо още го няма… (
МЕЧО СИ ДОЙДЕ!!!
Няма части за Айфон в сервиза (?!?) и Мечо разглабя телефона с една ножка – всички му висят на главата )
Аха, аха и ще ни разгони, като диви пилци…
Бащата завъртя бизнес за нов телефон, а Сладкия започна да ме инструктира, как точно да разказа историята в блога си – за слъзливи изцепки нямало пазар в тая криза!
Всички с наслада давахме акъл на всеки сантиметър отлепен дисплей, а Мечо със сигурни и премерени движения следваше собсвената си логика!
Сладкия възкликна:
- Като кръжок за бавно изоставащи сме!!!
Телефона беше много красив без дисплея си – добре копират тия китайци!!!
Мечо поработи, поработи и каза:
- Уши, в случай, че не ти оправя телефона, какво искаш да ти купя?
- Броня за бмв-то!!! – му хрумна на Силния…
Брей, бях забравила, че бронята ми е счупена
Схемата стана сложна – Бащата ще внесе нов телефон, та Мечо да му изкоруби прозорчето и ще го залепи на стария )
Сладкия предложи на Мечо да купи на Ана ножче, щото са в ножарския бизнес и ме увериха, че цял един път може да си играе с ножчето!!!
След още 1 час!
- Уши, аз съм тъп и упорит и вярвам в себе си, и Айфона ти ще работи по-добре от преди!!! А бизнеса на Бащата е подкрепен, защото Атласа на Айфоните работи до него!
Мечо е доволен, въпреки, че му се пишка и го боли гърба от наведената стойка над Айфона!
Беше намерил и поръчал дисплейчето – вече можеше да мисли за друго нещо…, а разговорите се върнаха към нормалния си фекален характер

* * *

Влезна Старшия с набор „Правилник на труда“. Държеше ги като библии, но не продаде на Сладкия копие. Само попита, дали знаем, какво правим и ние бяхме единодушни, че знаем! Той се успокои и тръгна да помага на други хора
Мечо попита:
- Уши, какво мислиш за лириката на Гумените глави?
Мечо стои гръб с гръб с мен и рядко не чувам всяка дума, която се излива от слушалките му…
Обясних му, че слушането за развлечение на Гумените глави е слабо казано мазохистично и говори за сериозни личностни проблеми породени най-вероятно още в детството му!
Той ме изслуша внимателно и каза:
- Какво?
Дивия свирна с уста през стената. Сладкия предложи да го прекръстим на Овчаря, но подвикна в отговор „жик-так“! Дивия отговори „жик-жик“
Тези дискусии ги разведряваха много…. )
Преместиха Силния в 259…. (
Канал 260
Силния:  Аз са май треба да напусна пределите на тоя канал
Сладкия: Седи, щпионирай
Силния: : Topic changed to ‘No more mister strong guy’
Сладкия: Недей, тука ше се реве вече
Силния: Докато не ми мухляса стената от влагата не приемам, че ревете
Сладкия: Може некой да пикае в ъгъла
Силния: Важното е да е бавно, с тежка, тъжна струя
Сладкия: и пикалото му да подсмърча
Силния: Дааа
Силния: и да се сополяви
…….
Мечо: Силен, Силен и линийката си взе, на кого ни остави Силен
Влезе Шефа и уверено се отправи към празното място на Силния! Сепна се! Размаха крака и ръце и излезе…
Влезе пак и каза на Мечо:
- Видя ли, какво каза Кевин?
- Костнар ли? – попита Бащата
- Да! – каза Шефа
Звънна телефона на Сладкия
- О, Бари Уайт! – възхитих се на мелодията
- Ту Пак – отговори Сладкия
- Ми, то същото – заключи Мечо

Малии, верно 2Пак ))

* * *

Сладкия
Влезе Големия. Позавъртя се около Сладкия и намери счупена дръжка за щора.
- Тва прилича на пръчката на Хари Потър! ТВА ДА НЕ Е ПРЪЧКАТА НА ХАРИ ПОТЪР!?!?!? Сигурно струва цяло състояние!!!
Сладкия му я взе! Разгледа я и предложи на Бащата да го превърне на нещо. Бащата отказа и Сладкия съжали:
- Щях на нещо хубаво да те превърна, ако искаш да знаеш!!! Щях да те превърна на Сладкия… НО щеше да ти порасне носа ) – после продължи – Ето, Уши ще я превърна в надуваема кукла… и устата й ще е отворена!!!
Развъртя се още малко с пръчката, но явно мислеше в същата посока:
- От 2 години те моля и Не!!! Кво си си стиснала п…, все едно е гъз!?
Сети се друго:
- Ще взема да ти платя? Колко искаш? Чакай, сега ще преценя, колко бих ти дал…
В опит да си вдигна цената обявих, че съм на 34, но с това ги обърках още повече!
Сладкия се размечта:
- Са тва, може да значи, че е опитнааааа….
Бащата го контрира:
- Може да значи, че езика й е изсъхнал от старост!
Сладкия помисли, помисли и каза:
- Е, то пък още по-хубаво….
На бюрото на Сладкия от години стоеше гумен варан, пронизан с годините от болтчета и винтчета…
Той размаха отново пръчицата си и ме подкани да видя изтерзания варан:
- Тва знаеш ли, кво е?
- Не? – отговорих в очакване
- Тва е блондинка, която ми отказа!!!
Нищо не отговорих… Той се поуспокой и отиде да чати с Флори. След секунди отново беше въодушевен…
След малко развъртя будиското звънче, което Големия му беше подарил за късмет и поиска да ми го закачи – да си ме познавали!
Взе си взънчето и излезна от стаята.
Всички наострихме уши.
След малко го чухме да влиза в съседната стая при Дивия и да му звънка със звънчето викайки звучно „БееЕЕее“

* * *

Счупиха телефона на Бащата
Бащата е с нов телефон и искал да слуша радио… Ей, цяла сутрин повтаря, че му се слуша радио, ама нямал слушалки…
- Защо антената не е вдрадена? Защо трябва да използват слушалките за анатена?!
Сладкия злорадстваше:
- Моя китайски телефон с телевизор има вдрадена антена, хихихи
Бащата го нападна:
- Ти като имаш вградена антена слушалките не ти трябват! Дай да видя дали няма да станат на моята Нокия?!
Чух Нокия и изкарах моите слушалки.
Пробва ги – ставаха!
Заслуша си той радиото, но Сладкия, който до сега се дърпаше изведнъж се разсърди, че неговите слушалки не са актуални:
- На ти моите слушалки, пробвай ги!
Бащата се офлянкаше, щото вече си слушаше радио, но Сладкия не се отказваше:
- Е, няма ли да пробваш моите де?!?!
Бащата спря да слуша и ми върна слушалките.
Пробва слушалките на Сладкия – ставаха!
Сладкия беше доволен ) …докато не дойде обедната почивка и Бащата реши да му върне слушалките!
Половината жак на слушалките остана в телефона!!!
- КВО НАПРАВИ БЕ?! – разсърди се Сладкия
- КОПЕЛЕ, СЧУПИ МИ ТЕЛЕФОНА!!! – разсърди се Бащата
Мечо се обърна към мен и ми каза поверително:
- Видя ли, каква си късметлийка, че аз счупих телефона на Ана?!
После без повече обяснения поиска носни кърпички от Сладкия и крем за ръце от Бащата, защото ръцете му били „изпръщяли“

* * *

Докато четеше предищната серия Мечо видя снимката, на която „оправяше“ телефона на Ана и се развика

- КЪДЕ СА МИ РЪКАВИЦИТЕ?!?! Ето, тук на снимакта са ми на бюрото, а къде са сега?!?!
Всички се втурнаха да го успокояват!
Бащата обясни, че непрекъснато си губи по една ръкавица, а Сладкия призна, че някак си е загубил и двете ръкавици Адидас!?!
Мечо изглеждаше доста разстроен и аха, аха да предприеме наказателна акция по стаите…, но после реши първо да ги потърси в къщи…
Дойде Големия и разказа, как Сладкия вчера му правил магия – въртял се, въртял се Сладкия около него с пръчката и рязко се обърнал с личе, замахнал с пръчката и казал „ХОООО“! Големия се поколебал дали магия или свирка се кани да му направи, но си затраял…, но днес вече Сладкия сериозно го заплаши, че ако го ядосва ще му направи магия и ще му вдлъбне големия и така ще го превърне в жена….
Всички се умислиха…
Оказа се, че размишляват, ако на жените им изпъкнат, дали ще станат на к…
Сега пък се учим, как се мери с шублер! Разбира се, първото за измерване са моите вдлъбнатини и изпъкнатини – обясних, че е срам щото циците са ми вдлъбнатини – не се вързаха!

Мечо пак е зле! Отиде при КонДив за течно виетнамско чудо… (на фотографията – sp. ConDiv тича гол)
- Мечо не плачи – съжали го Големия
- Не мога, мъчно ми е за вас! – хлипаше Мечо – Светнах, като крушка от виетнамското чудо
- Е, къде си го инсталира? – поинтересува се Големия
- Навсякъде!!! По челото, по носа, в носа… и сега нищо не виждам – хлипаше Мечо…
След малко разговора в стаята се върна към  „Седнали трима на ракийка в събота вечер“
- Его, ш.. МаксПедишън! Не е чак пък толкоз яка чанта – каза Мечо
- Излезло ми е ддс-то!  – каза Бащата
- Дали да не участвам в конкурса? Ще направя някви снимки? – каза Сладкия
- Жена ми каза, че ни трябват някакви специменти, което няма да стане, щото ако искат да ми гледат нещо по кожата – не давам! – поддържаше разговора Мечо
Този път останалите се заслушаха в думите му….

* * *

Посланието на Силния към Света )

Какво искат жените

Денят ми беше натоварен. Трябваше да отида на много места и да свърша много неща…
Когато се отправих към къщи си спомих за Него!
Цял ден не се бяхме чували и ми стана странно…
За мен деня беше наситен с работа, но той нямаше нищо за правене.., защо ли не се е обадил да ме „провери“?!
Несъзнателно започнах да прелиствам в съзнанието си всичко, което би могъл да прави )
Не е на работа, едва ли учи, не гледа футбол, до обяд е пил кафе с приятели…
Защо го правя?!
Ами, ако ми се беше обадил 3 пъти днес щях да се подразня – няма ли си друга работа, защо ме проверява )
Отнесох се…
Стигнах до кафенето и да, той беше там.
Чакаше ме на маса пълна с момичета, които се кискаха една връз друга
УОУ, колко бил популярен моя мъж )
В следващия момент ме видя…
Лицето му се озари, а очите му ми се усмихваха!
Не довърши историята си – вече нямаше никой друг на масата в кафенето, освен аз и Той
Седнах до него и вече си бях в къщи!

15 минути за работеща жена :))

Това са 3 упражнения,  който нямам никакви претенции да съм измислила, но който са така сформирани, че „загреяват“ най-важните групи мускули… Под най-важните разбирайте мускулите, около които формите ви се отпускат най-рано )

Всяко от трите упражнения се прави по 5 минути, като интензивността и повторенията са, както ги усещате )

Ако се чуствате добре, продължете 10-15 минути на упражнение (… ако имате това време )

Последователността също не е от значение, защото мускулите не се застъпват по между си.

Аз винаги започвам с най-тежкото за мен!!! …естествено Крака-Корем )

- колкото по-малък е ъгъла между земята и краката ви, толкова по-хубави плочки ще имате по коремчето

Следва Дупе-Талия

- хубаво е да натискате силно земята с активния крак… и мислете, колко сладко ще стане дупето ви )

И за финал Трицепса :’(

- много е важен трицепса момичетаааа! Ако сте под 40 едва ли сте забелязали, колко е важен, но … доверете ми се )

П.П. Искам също да ви посъветвам да хапвате месо, зеленчуци и кисело мляко!!! Особенно кисело мляко!!!

Надявам се да останете доволни и да ми напишете коментари ))

Успех!

Пясъчна Любов

Огън тих до нас гори,

облял телата ни.

Кратък стих с ръка шептиш,

обвил косите ми.

Хей, сънувам те –

пустиня от мечти.

Хей, рисувам те –

със морските вълни.

Пясък свети във очите ти –

духът на вечерта.

Време е да хванем вятъра

и да се скрием от света.

Видео

Фея

Звезден мирис в рокля нежна, млечносиня

а кожата й бяла – пясък от пустиня

С пеперудена походка, пърха дива

а очите и – воали от коприна

Пр-в: Тя е тук – струйка дим,

изцапана с червило

Тя е там – чаша джин,

изцапана с червило

Пр-в: Тя е тук – капка дъжд,

изцапана с червило

Тя е там – кратък смях

изцапан със червило

Косата й – вятър в океани се разлива,

а в душата й любов неукротима

Видео

Спри да ме обичаш!!!

Има хора, който не живеят в хармония с нея… живеят в хармония единствено без нея! Не са създадени да обичат – иначе на външен вид го докарват състоянието, но отвътре зее огромната паст на още по-огромния им страх от нея!
Безлюбовието е съвършен баланс още повече за човек, който контролира – себе си, околните, обстоятелствата… Една любов може да го съсипе! Може да разклати света му изоснови!
Тя идва неканена, буйна, красива и разрушава всичко пред себе си (понякога и нищо след нея не никне). Идва бавно и когато я усетиш е вече много късно… Войната е започнала!
Битката с нея преминава в отричане, гняв, примирение…
Трудно е да се обича някой силен…
…после любовта умира в спокойно безвремие! И ставаш неуязвим )
Та, ето ти я рецептата!
Действай
Спри да ми говориш – аз не чувам! Няма нито една дума, която има значение за мен! Аз съм стара и отегчена – чувала съм всички думи! Повярвай ми, нямаш, какво ново да ми кажеш…
Спри да ми доказваш – аз те познавам!
Спри да живееш на инат – това е твоя живот! Научи се да го цениш и да случваш това, което наистина има значение, дори да е трудно…, защото нямам очи да те видя и нямам сърце за да ме заболи!
Сам си – спри да го отричаш!
Спри да ме обвиняваш!
Като седиш на едно място, нищо няма да се промени за теб, но аз съм вече далеч, защото тичам към бъдещето си!
Моите очи са отворени, моите гърди дишат свежия въздух – аз чуствам!
Там, където се намирам небето е синьо и ясно се вижда, колко съм невинна… наивна… щастлива!
Примири се!
Аз съм циничното зло, което отрови живота ти!
Избери си ливада и бодни един кръст от клечки за зъби – там ще е гроба ми! Носи ми цветя, ако ме сънуваш.. и спри с тази безвкусна любов, или омраза (както там я наричаш), защото мен ме няма – имаш само спомена…

Научих …

автор: LlRA..

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това, което трябва да се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога, когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора, с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори, когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората, на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата „любов“,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.

Домакиня

Често родителите в опит да „съхранят“ децата си им отлагат във времето дадено количество неприятни за самите тях дейности. По стечение на обстоятелствата моите мили бяха от този вид и хич не им се сърдя, независимо, че неприятните дейности за мен не се оказаха такива. Важно е, как се усмихваш на света )
Има определен период от живота на всеки, в който цялото ти същество започва да крещи за самостоятелност и никакви невъзможности не могат да те спрат да се изнесеш!
И ето ме на 28, без ни най-малка идея, как се чисти, готви и върти самостоятелен бюджет на квартира с един приятел (до днес не съм си изяснила, дали бяхме гаджета или не)
Имах вече сериозен неуспех със суровото месо. По екскурзии и почивки ми беше станало ясно, че аз и умрелите животни психически не се издържаме… Опита беше с пиленце, което изглеждаше доста по-приятно и угледно, докато беше твърдо замразено, но след като се размрази вече си беше непоносимо гнусен труп, на иначе красиво и мило животинче… не можах да го докосна … мъжете купиха пица…
Когато си сам нещата не стоят така! Или си гнуслив или ядеш… Първия път изрязох белите нишки от пилешкото бонфиле, после започнах да не забелязвам и съсиреците!
Свалих няколко рецепти за микровълнова. Не знам, колко са били, но явно принципа не ми се е изяснил, защото вечерта се прибрах и се опитах да сваря яйце! Взрива докара приятеля ми в стаята! След като забърса микровълновата ме „посъветва“ да се пробвам и печеното пиле да претопля с фолиото, и сложи начало на няколко минутен размисъл „да бъде или да не бъде“! Размисъла беше предрешен – аз трябваше да знам!!! Поставих пилето добре увито във фолиото, нагласих микровълновата на макс, подсуших още по-добре стъклото на фурната, затворих вратата и залепих носа си от външната страна, за да не изпусна нещо от случващото се. Включих! След 3тата секунда дълги и къдрави сини светкавици започнаха да пробягват от корпуса на фурната към фолиото и обратно! Звука беше, като при късо съединение и бавно се засилваше! Усетих как космите по носа ми се надигат… и изключих!
Бях щастлива )
Последва лека форма на Война на световете, като инвазиращите извънземни бяха малки, кафяви, домашни мравчици. Изключително мили и симпатични същества, които, ако не ми хрускаха между зъбите, като си отчупех къшей хляб, никога не бих наранила под никакъв предтекст! Аз и така не ги нараних особенно – те не гинат от нищо!!!
Нито сол, нито тебешир, нито каквато и да е индустриална отрова не мореше тези същества!!!
Имате ли представа, че те оцеляват дори в микровълновата печка, защото дължината на вълните вътре била къса и не ги поразявала?!?!?
Бях изненадана )
Има слухове, че до ден днешен не умея да се справям с пералнята машина, но само, който пуска пералнята би могъл да не се справя с нея )
Най-шокиращото изживяване беше, когато изкарах всички дрехи, от туко що приключилата пералня и забелязах останалото в нея голямо метално топче с видимо космически характер!!! Дълго се блещих към казана, докато реша, че е безопасно да го пипна!!! Изглеждаше точно, като съчма, но диаметъра му беше около 2 см. и имаше странни спираловидни нарязвания по цялата си повърхност. След, като не успях да намеря отговор в съзнанието си, какво може да е това не ми остана нищо друго освен да го докосна и извадя от там! Изненадата ми беше още по-голяма, когато пръстите ми потънаха в него и металната му облицовка се покри с бялата му лепкава вътрешност!?!?!
Това беше пакетче дъвки!!! Хартиеното покритие с марката и описанието на продукта се беше разпаднало оставяйки само металното фолио, а центрофугата го беше оформила, като абсолютна сфера! )
Бях шокирана )